Муминтрол отиде до пътната врата и се опита да я бутне. Стори му се, че мъничко поддаде. Вкопчи здраво лапите си в пода и натисна с всички сили.
Бавно, бавно вратата взе да се отваря, като избутваше снежната грамада пред себе си.
Муминтрол не се отказа, докато вратата не зейна широко към нощта.
Вятърът нахлу право в салона, издуха праха от тюла на полилея и направи една обиколка из пепелта в печката. После повдигна лекичко лъскавите картинки, залепени по стените. Една от тях се откъсна и излетя навън.
Миризмата на нощ и борова гора изпълни стаята и Муминтрол си помисли: "Това е добре. Семейството трябва от време на време да се проветрява." Сетне застана на стъпалата и впери очи във влажната тъмнина.
"Сега имам всичко - рече си Муминтрол. - имам цялата година. Заедно със зимата. Аз съм първият Mуминтрол, който е живял цяла година."
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
