Всеки от нас някога през живота си се е обръщал назад към миналото си. Понякога заради човек, понякога заради място, понякога заради забравен етюд от отминало време. Усещането за топлина, което навяват спомените, създава уют в трудни моменти, когато сме улисани в работа или сковани от ритъма на ежедневието.
И в такива моменти като в магия може да ни стопли полъх на канелен аромат, топла дреха в студена вечер или спомени, разказаани от близък до сърцето ни човек. Понякога може да ни стопли и някоя вълшебна приказка.
Историите на великите писатели винаги навяват спомени. Някои хубави, други - не. Но за каквото и да ни говорят Борис Виан, Херман Хесе, Джон Ъпдайк, Ерих Кестнер и Чехов, те предизвикват вълнуващи емоции. И това е прекрасно!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
