"Изгубеното дар-слово" е роман-калейдоскоп. В него всяко парченце от картината има свой живот, но е и незаменима част от цялото:
Писателят вече не може да твори, изгубил е дар-словото си. Съпругата му е изцяло отдадена на науката изследовател, синът им отхвърля вложения в него стремеж към успехи и бяга на откъснат малък остров - убежището, където може да избяга от разпалената по цял свят жестокост.
Подмамен в планината от легендите и от бунта срещу терора, млад кюрд бяга, разочарован от нейната свирепост.
Младо девойче се спасява от догмите на традицията.
Предател. Чужденка е взривена и разпиляна на парчета при самоубийствен бомбен атентат в Истанбул.
Град в Югоизтока, особена жена, особен живот.
На малък норвежки остров едно момченце очаква своята майка - приказната принцеса, която няма да се завърне никога...
Откъде започва насилието? Дали от научната лаборатория, където се разкъсват опитни животинчета, дали от бойното поле, където убиваш или умираш? Дали когато пренасяме собствените си стремежи в децата си, или когато безпристрастно заснемаме човешкото страдание с фотоапарат? Дали при избора: да спазиш нормата на традицията, да се отдадеш на любовта или да отхвърлиш другия човек като различен?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
