Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион. Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише романи след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса “Нощта на семейство Валон” (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата “Молиер”. Повечето пиеси са поставяни в чужбина. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Жан-Пол Белмондо, Ален Делон и Омар Шариф приемат присърце ролите в тях. От 1997 г. след едно есе за Дидро Шмит започва да пише и романи – “Сектата на егоистите" и „Евангелие според Пипат" са приети горещо от критиката. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър за цялостното му творчество. През 2001 г. получава и Голямата награда на читателките на сп. “Еllе" („Тя"). В България са поставяни и се играят пиесите “Посетителят”, “Енигматични вариации”, “Развратникът”, “Хотел между тоя и оня свят”.
Какво е истина? Има твоя истина, има моя и истината на всички останали... Всяка истина е само истината на този, който я изрича. Има толкова истини, колкото и индивиди. Истината никога не е една; затова и не съществува. Само силата налага истината, а в силата няма нищо интелектуално, тя принуждава с оръжие; с меч, с бран, с убийство, с мъчения, с шантаж, със страх, с пресмятане на интереси, тя заставя духовете да се споразумяват временно по отношение на някаква доктрина. Истината в единствено число е победа, поражение, в най-добрия случай примирие. Но това не е нито истина, нито мир...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
