Излизайки майка й трясна вратата. Стана без да иска, просто не прецени силата си, но Маша се обиди и в яда си хвърли на пода кутията с новия телефон. След това се сепна, наведе се да я вземе и изведнъж й се зави свят. Падна на колене и се зачуди защо подът бе толкова неравен и студен. Долови мирис на море. За момент й притъмня и притвори очи. За секунда ушите й заглъхнаха, а после тишината се взриви от множество звуци – стъпки, музика, гласове, плисък на вълни, свистене на вятъра, сирени, свирки, звънци…
- Сигурно е болна, не я пипайте! – извика някой в мрака.
От тъмното се появи ръка и й помогна да стане, като здраво я стисна за лакътя.
- Ей, лошо ли ти е?
Маша отвори очи.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
