Гордост и предразсъдъци и зомбита

Гордост и предразсъдъци и зомбитаАвтор: Джейн Остин, Сет Греъм-Смит
Обем: 300 стр.
Формат в мм.: 130х200
Издател: ИК "Вакон"
Мека подвързия
Дата на включване: 2010-12-15
ISBN: 9789549535280
Категория: Съвременни романи

Корична цена: 16.95 лв.
Oтстъпка: 9%

Нашата цена: 15.42 лв.


Книгата не е в наличност
Мистериозна епидемия е нападнала тихото провинциално градче Меритън, недалеч от Лондон. Главната героиня Елизабет Бенит е единствената, която може да спре нашествието на зловещите зомбита, но точно тогава в живота й се появява гордият, красив и арогантен мистър Дарси. Бурните отношения между влюбените се развиват на фона на кървавите сцени на бойното поле, което Елизабет трябва да "разчисти" от оживелите мъртви.
В това разширено и подобрено издание на обичания роман на Джейн Остин ще можете отново да се върнете в познатото ви от шедьовъра "Гордост и предразсъдъци" тихо английско селище, само че този път то не е чак толкова тихо… Предстои ви да се насладите на чисто нови сцени, в които привидно кокетните героини вадят мечовете си и съсичат наред плъзналата из градчето им зомби напаст. Изпълнен с романтика и разбити сърца, ожесточени битки, канибализъм и стотици хиляди гниещи трупове, "Гордост и предразсъдъци и зомбита" преобразява шедьовъра на световната литература в нещо, което става за четене.
През есента на 2009 г. романът попадна в тройката на най-добрите книги на влиятелния ежедневник The New York Times.

Аз съм повече от фен на тази книга

Ентъртейнмънт Уийкли

Несъмнено въпросът е: Ако мистър Дарси стане заразен, дали Елизабет ще има смелостта да го обезглави навреме?

Salon.com

Откъс от книгата:

Мистър Бингли си тръгна, а Елизабет усети как кръвта се покачва в главата й. Никой в живота й не я беше наранявал така. Законът на войната изискваше да отмъсти за честта си. Елизабет се пресегна към глезена си, опитвайки се да не привлича внимание. Тогава с ръка напипа камата, която бе скрита под роклята й. Имаше намерение да проследи този горделив мистър Дарси и да пререже му гърлото. Но едва що грабна дръжката на камата, цялата зала се изпълни от писъци, придружени от счупването на прозорци. Нахълтаха чудовища. Движенията им бяха тромави. Бяха облечени в черни размъкнати дрехи. Някои от тях носеха толкова дрипави мантии, че изглеждаха възмутително, други носеха такива мърляви костюми, че някой би заключил, че са направени от нещо между кал и засъхнала кръв. Плътта им беше в различни степени на разложение: по-скорошните мъртъвци бяха леко зелени и по-гъвкави, за разлика от тези, които бяха умрели по-отдавна – те бяха сиви и чупливи – езиците и очите им изразяваха копнеж, откакто са ритнали камбаната, а устните им бяха разтеглени в някаква вечна скелетна усмивка. Няколко от гостите, който имаха злата участ да се намират прекалено близо до прозорците, бяха сграбчени и изядени наведнъж. От мястото, където се намираше Елизабет, можеше да види мисис Лонг, която се бореше да се освободи, докато в същото време две женски зомбита вече бяха откъснали парче от главата й. Те ръфаха черепа й като лешник и плюеха фонтани кръв, която бликаше чак до полилеите.

Гостите бягаха в различни посоки. Гласът на мистър Бенит се чу сред останалите: „Момичета! Пентаграмът на смъртта!“ Моментално Елизабет отиде при четирите си сестри Джейн, Мери, Катрин и Лидия в средата на дансинга. Всяка една от тях извади по една кама от глезена си и застана на крайчето на въображаема петолъчка. От центъра на залата те започнаха да пристъпват напред едновременно като с едната ръка всяка насочваше с острието на камата си, а другата ръка сдържаше сгъната скромно на гърба си. От ъгъла на стаята мистър Дарси наблюдаваше Елизабет и сестрите й как настъпваха, обезглавявайки зомби след зомби, докато не умряха всички. В цяла Великобритания познаваше само една жена, която толкова умело боравеше с камата с такава грация и смъртоносна точност. В момента, в който момичетата напреднаха до стените на залата, видяха последното зомби, проснато неподвижно на пода. Като изключим нападението, вечерта мина приятно за цялото семейство. Мисис Бенит установи, че най-голямата й дъщеря бе успяла да възхити компанията от Недърфийлд. Мистър Бингли беше танцувал с нея два пъти, а сестрите му я бяха удостоили с разговор. И Джейн като майка си бе радостна от това, но бе по-сдържана. Елизабет виждаше, че сестра й е доволна.

Мери бе представена на мис Бингли като най-начетената девойка в околността; а Катрин и Лидия не останаха без кавалери за нито един танц, нещо, което все още им се струваше най-важното на един бал. Затова се прибраха в Лонгбърн, селото, в което живееха и чиито най-видни обитатели бяха в най-добро настроение.


Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe

търсeне по м/у думите моля въведете търсената дума
иили   

Проверка на поръчки  |  Вашата сметка  |  Нови книги  |  Съвети  |  Начало  |  Доставки  | 
Кои сме ние  |  Антикварен раздел  |  Категории нови книги  | 

Приятели: area.bg  |  пощенски марки  |  СБСС  |  С надуваема лодка около света  |  Ламбиеви колиби  |