Понякога реалността е толкова сурова, че хората не ти вярват. Четат разказа и ми казват: "А не, Педро Хуан, нещата не стоят така. Май ти се е развинтила фамтазията". Но не, няма нищо измислено. Силите ми стигнаха само дотолкова, че да хвана цялата помия на реалността и да я стоваря с един удар върху белия лист хартия.
Такава ми е работата - да разбърквам лайната. Затова и никой не ми се усмихва, а поглеждат в другата посока когато ме видят. Аз съм един бъркач на лайна. И не че търся нещо в лайната. Обикновено не намирам нищо. Бих могъл да кажа: "О, вижте, намерих диамант между лайната" или "намерих една добра идея сред лайната", или "намерих нещо красиво". Не е така. Нищо не търся и нищо не намирам. Затова не мога да докажа, че съм прагматичен и социално полезен човек. Правя същото като децата - серат и после си играят със собствените говна, миришат ги, ядат ги и се забавляват докато дойде мама да ги извади от лайната, да ги изкъпе, да ги напарфюмира и да ги предупреди, че така не бива да се прави.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
