Трябва да бъдем благодарни на Зигфрид Ленц за лиричната книга. Вероятно това е най-доброто му постижение.
Марсел Райх Раницки
Далечно топло лято на бреговете на Балтийско море. Актуални са Бени Гудман и Рей Чарлз, по улиците свири латерна, все още се плаща с марки, а когато учителката по английски се изправя пред зрелостниците от гимназия Лесинг, всички са на крака и я поздравяват с Good morning, Mrs. Petersen. Как разцъфва любовта между Стела и Кристиан, как страстта и реалността се сблъскват и как ненадейно всичко свършва... Или може би не? Как любовта става безсмъртна именно в смъртта? Това са темите, в които се потапя Зигфрид Ленц с финес и майсторско умение.
Творчеството на Зигфрид Ленц е отличено с редица награди, между които литературните призове Рудолф Александер Шрьодер на град Бремен (1962), Герхарт Хауптман (1970), Андреас Грифиус (1979), Томас Ман на град Любек (1984), Жан Паул на провинция Бавария (1995) и Самуел Богумил Линде (1998), както и наградата Гьоте на град Франкфурт на Майн (1999).
Зигфрид Ленц е немски белетрист, есеист и драматург. Учи философия, английска филология и литературознание в Хамбург. След това работи като журналист и редактор в авторитетния всекидневник Ди Велт. Още първият му роман – "Имаше ястреби в небето"
(1951), е приет с интерес и това му дава възможност да премине на свободна практика. Писателят става член на литературното сдружение Група 47 заедно с Гюнтер Грас. Особено висока оценка и световен успех му донася романът "Час по немски" (1968). Автор е на десетки романи, откроява се и като майстор на краткия разказ. От 2003 г. писателят е гост-професор в Дюселдорфския университет Хайнрих Хайне.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
