Най-поетичната, най-елегичната и най-българската творба на Амос Оз.
Безличният счетоводител Албер Данон остава вдовец без време, ала в страданието си загубва диалога с непокорния си син и се изправя пред непосилното предизвикателство да приюти приятелката му – измамена от един и прелъстена от друг.
Всеки от героите в тази книга е на кръстопът – между две жени, между двама мъже, между минало и настояще, между дълг и желание, между пари и любов...
Целият роман е написан в мерена реч – с лапидарни станси, които не само носят имената на някои виртуозни музикални форми, но и звучат като химн в многогласието и хармонията на всяка от историите.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
