Прощавам си Тази книга продължава да развива темата за самолечението, започната и анализирана в предишните
издания. От една страна тук изложението е по-
сложно, а от друга - по-простичко от предишните
книги.
Болестта прилича на затворник в затворническа
килия, чиято врата символизира едновременно
входа и изхода. Който някога е влязъл в тъмнината, приемайки вратата за вход, може да излезе навън през нея, ако се досети, че тя е също така изход. Досеща се онзи, който търси светлината.
Откривайки я в самия себе си, човекът сам става
източник на светлина - става просветен и способен да просвещава. Не случайно понякога казват:
"Просвети ме, моля." Колкото по-задълбочено човек си е изяснил един или друг въпрос за себе си,
толкова по-задълбочено той може да го обясни и
на останалите.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
