„Това е историята на една любов, огромна като катедрала, необуздана като развилнели се пирати, любов, изпълнена с песни, изповеди, възторзи, с дръзки абордажи, вземане на заложници, яростни бури. Белязана от много плам и преливаща от много страдание.”
Кей Бартолди е книжарка, Джонатан Шилдс – писател. Той пише пътеводител, тя му изпраща необходимите му книги и му препоръчва други. Двамата се познават само от писмата, които разменят. И в които си пишат главно за… книги. Докато обсъждат произведенията на Мопасан, Флобер, Роже Мартен дю Гар, откриват, че имат сходни вкусове и една и съща страст – литературата. Постепенно писмата им все повече заприличват на писма между влюбени, а чрез книгите от любимите си автори споделят неща, които не са смеели да си признаят.
До неочакваната развръзка.
„Любов, огромна като катедрала” е епистоларен роман, изпълнен с много лиризъм. Кажи ми какво четеш, за да ти кажа кой си и как умееш да обичаш – това сякаш е идеята на нетипичното за Панкол произведение, което не отстъпва на най-доброто, написано от нея.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
