При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта.
"– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си.
– господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика...
– всички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски, отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт."
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
