В най-новият си роман Марио Варгас Льоса, с присъщото си майсторство и тънък усет за човешката природа и социалните катаклизми, разказва паралелно две пресичащи се истории. Едната се развива в Пиура, където скромният собственик на транспортна фирма Фелисито Янаке е подложен на изнудване от неизвестни рекетьори, чиято поява е неизбежна наред с икономическия напредък и процъфтяването на града. Воден единствено от завета на баща си "Никога не се оставяй да те тъпчат", Фелисито се превръща в герой по неволя, отказвайки да се поддаде на натиска. В същото време влиятелният собственик на голяма застрахователна агенция Исмаел Карера в Лима не се поколебава да се опълчи срещу условностите на висшето столично общество и се жени за домашната си помощница метиска, с което отмъщава и на алчните си разглезени синове.
В романа присъстват и много от познатите ни герои на Варгас Льоса, а двама от тях, сержант Литума и капитан Силва, вкарват читателя в криминална интрига, която прави повествованието още по-увлекателно.
Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български. Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
