Един млад мъж вдига слушалката и чува непознат глас: „Имаме подходящ донорски орган за вас.” Това обаждане е чакал, от това обаждане се е страхувал. Дали да рискува, за да живее за усмивката на малката си дъщеричка? Мъжът взима приготвения сак, обажда се за линейка и постъпва в берлинската болница „Вирхов”. Редят се дълги дни и нощи в болницата, която той нарича Космос. Прикован от системите в своя бял космически кораб, болничното легло, той предприема пътуване през спомени и мечти. Кого е обичал? За кого си заслужава да живее? Кой си е отишъл, за да остане той? Без патос, на места с меланхоличен или шеговит подтон авторът разказва за живеенето и умирането, за отговорността и щастието, за живота, който дервишите наричат пътуване.
Давид Вагнер е роден през 1971 г. в Андернах на река Рейн, провинция Райнланд-Пфалц, Германия. Следва общо и сравнително литературознание и история на изкуството в Бон, Париж и Берлин. След дипломирането си дълго време живее в Рим, Барселона и Мексико. Понастоящем работи като писател на свободна практика в Берлин. Творчеството му обхваща романи, разкази, стихове и статии за литературните страници на водещи издания в Германия. От 2014 г. е гостуващ професор по световна литература в Бернския университет. Носител е на много литературни награди и отличия. Известност му носи още дебютният му роман „Моят нощносин панталон” (Meine nachtblaue Hose), публикуван през 2000 г., в който той разказва за детството си през 70-те и 80-те години в Андернах. Следват томче кратки разкази, стихосбирка и романите „Четири ябълки”, 2009 г. (Vier Äpfel) и „Говори детето”, също 2009 г. (Spricht das Kind).
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
