Струва ми се, че никой от нас не мислеше сери
-
озно как ще осъществим въпросното пътуване. То
-
гава живеехме в Ню Йорк, после в Пекин, след това
във Вашингтон, преселвахме се на всеки три години,
местени насам-натам от дипломатическата работа на
Калвин. „Може би, когато се пенсионираме – казвахме
си, – ще вземем кола под наем и ще изръшкаме цяла
Франция...“ И така фантазията започваше отново. До
пенсионирането ни обаче оставаха десетки години. Една година в Париж! Това е сбъдната мечта на Ан, която от дете е очарована от Франция и нейните език и култура и разбира се, от френската кухня. Като съпруга на дипломат Ан е живяла на различни места по света, но нейната първа любов е Франция и възможността да бъде в Париж със съпруга си я прави щастлива. Това, което и двамата не подозират обаче, е, че той спешно ще трябва да замине за Ирак без право на придружител от семейството. Ан страда от тази раздяла, но вместо да се отдаде на лениво униние, решава да се заеме с нещо смислено – да пътува и да изучи няколко района на Франция с най-типичните за тях ястия, и да опише преживянията си в книга. Страстна почитателка на Джулия Чайлд – също съпруга на дипломат и световноизвестна кулинарка, Ан решава да тръгне по стъпките й и умело ни въвлича в изкуството на готвенето във Франция. За нея именно храната е мостът между две култури, но книгата далеч не се ограничава само с кулинарната тема. Авторката обикаля дузина френски градове, изучава историята им, местните обичаи, храната, ресторантите. Научаваме интересни факти за копринената индустрия в Лион, за френското гюведже и старинните комунални пещи, за забравената в България супа от свински крачета. Споменава се пребиваването на Томас Джеферсън във Франция, живописните саги на множество френски кулинарни клубове, историята на бургундското вино. Описани са разговори и срещи с интересни хора, преразказани са местни легенди. Научаваме малко известни факти както от френската кухня, така и от националната история.
Към всяка от десетте глави на книгата има старателно изпробвани рецепти на характерни блюда – говеждо по бургундски, кисело зеле с наденички, палачинки. В повечето случаи това не са някакви претенциозни ястия, но те съдържат важен, чисто френски елемент, който ги прави уникални. Ан Ма буквално ни вкарва в кухнята на няколко парижки заведения, където научаваме кулинарни тайни от първа ръка. Тази завладяваща книга е предназначена за широк кръг читатели – за тези, които искат да научат повече за френската кухня, а и за всички, които се интересуват от Франция и всичко френско.
***
Ан Ма е работила и като журналист в издателство. Сътрудничи на „Ню Йорк Таймс“, „Интернешънъл Хералд Трибюн“ и др. Разделя времето си между Париж и Ню Йорк.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
