А ако верите ни не ни разделят, а обединяват?
Мич Албом ни предлага един красив и нежен разказ за забележителното си осемгодишно пътуване между два свята – двама мъже, две вери, две общности. Пътуване, което ще вдъхнови читателите, независимо от кой край на света и от коя вяра са те.
Първата нероманна книга след „Вторници с Мори“ на Албом, „Имай вяра“ започва с необикновена молба: един осемдесет и две годишен равин от родния му град го моли да каже надгробното му слово.
Тъй като усеща дълбокия смисъл на тази задача, Албом решава, че ще е добре да опознае повече възрастния равин, а това го връща към един свят на вярата, който той е напуснал преди много години. Междувременно, той среща и един детройтски пастор – бивш наркодилър и затворник, – който проповядва на бедните и бездом-
ните в една рушаща се църква.
Движейки се между техните светове, християнски и еврейски, афроамерикански и бял, беден и благосъстоятелен, Албом наблюдава как тези двама много различни мъже използват по сходен начин вярата в борбата за оцеляване: по-старият равин я прегръща още по-здраво, докато смъртта се приближава; по-младият пастор разчита на нея, за да държи себе си и своето паство на повърхността на житейския въртоп.
Албом и двамата Божи мъже изследват проблеми, които безпокоят съвременния човек: как да издържиш, когато изпаднеш в труден период от живота; какво е раят; стойността на прошката; съмнението в Бог; важността на вярата в тежки моменти. Въпреки че текстовете, молитвите и историите са различни, Албом започва да осъзнава, че съществува поразително единство между двата свята – и всъщност между верите навсякъде по света. Осъзнава дълбоката утеха да вярваш в нещо по-голямо от теб.
„Имай вяра“ разказва за изгубването на вярата и повторното й откриване; за божествената искра вътре в нас. Тя е за духовното пътуване на един човек, но разказва история, отнасяща се до човешкия дух изобщо.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
