Стивън Луис пише книги за деца. Една събота сутрин отива с тригодишната си дъщеря Кейт на пазар в близкия супермаркет. Точно преди да излязат, за момент той се разсейва - и дъщеря му е отвлечена. За миг. С тази мъчителна сцена започва „Дете във времето“, един от най-обичаните романи на английския писател Иън Макюън, за който той получава наградата „Уитбред“ за 1987 г.
Водовъртежът на скръбта, опустошителното въздействие на това събитие върху отношенията с жена му и приятелите му са описани с дълбоко психологическо проникновение чрез болезненото възстановяване на всеки изминал миг, над който е надвиснало неумолимото „Защо, защо?“. Всички връзки на героите със света са разкъсани, живеенето по навик става мъчително ежедневие. „Не се утешаваха взаимно, не се докосваха, не се любеха. Предишната им близост беше вече мъртва. Затворени в себе си, двамата изживяваха поединично загубата си, но ето че започнаха да покълват и семената на безмълвни обвинения.“
Такова е началото на разказа за една невероятно болезнена загуба, чийто край е още по-невероятен. Но Иън Макюън не го разкрива предварително. Оставя го за верните почитатели на блестящото му перо.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
