Учението за вечния мир у Кант е неотменна част от цялата негова
теоретическа и практическа философия и по-специално - от
неговата философия на историята. В "Към вечния мир" големият
философ за първи път в историята на човешката мисъл разглежда
идеята за вечния мир като философска проблема. Във връзка с тази идея са мислите му
за правото на гражданите на държавата, за международното право и за правото на
гражданите по света, които мисли съставляват съдържанието на неговата философска
политика.
Идеята за един вечен мир е занимавала Кант много по-рано от написването на книгата
"Към вечния мир". За това свидетелствуват почти всички по-малки негови
произведения, излезли след прочутите три "Критики на разума". Тези произведения
Кант е написал, както и "Към вечния мир", в по-късните години на живота си. Във
всички тези произведения може да се проследи развитието на
философско-историческата мисъл на Кант при разглеждането на човека като
историческо и политическо същество. В действителност Кант е бил не само дълбок и
абстрактен философ, както ни го разкриват "Критиките на разума", но и първостепенен
политически мислител и познавач на хората. С тези си мисли и познания той не е
отстъпвал на съвременниците си по въпросите за войната и организирането на вечния
мир в света; нещо повече - той ги е превъзхождал, защото те са били свързани у него с
висок човешки идеализъм.
За Кант вечният мир, който е трябвало да следва така наречените мирни договори, не е
празна идея, а дълг и следователно нравствена задача за политиците и държавниците,
която може да се разреши само върху основата на едно всеобщо законодателство,
уреждащо отношенията на гражданите в държавата, отношенията на държавите
помежду им и отношенията на гражданите в една световна държава като съюз на
държавите.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
