„И тогава проумях, че всичко е свършило. Замислиш ли се за началото, значи е дошъл краят.“
Умееш да губиш жените в живота си. Като им изневеряваш, като не ги обичаш достатъчно или като ги обичаш със закъснение. В същото време дори не ти пука толкова, колкото може би се очаква от теб. Какво да направиш? Свиваш рамене, изправяш гордо загорялото си от слънце лице и се усмихваш – полуразпадът на любовта продължава вечно.
Чувал си, че един ден и твоето сърце ще бъде разбито. Възможно е. Но какво да направиш? Усмихваш се и продължаваш да вървиш по плажовете на Доминиканската република. След това се прибираш и продължаваш да пишеш романа си. По-често си сам, но не си изненадан. Защото знаеш дълбоко в невярното си сърце, че понякога начало е всичко, което получаваме.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
