След публикуването на книгата «Мистър Бог, тук е Ана» разказът за малката Ана с неговите неподвластни на времето истини се настанява в умовете и сърцата на милиони читатели по света. Авторът Фин е залят от молби да се върне към спомените си за нея. Минават малко повече от десет години преди появата на «Книгата на Ана» и още толкова преди появата на «Ана и Черния рицар».
«Проблемът със спомените не е в това, че не са верни. Просто са прекалено много, за да бъдат записани. Всичко, което преживях през тези няколко години, би отнело десетократно повече време да бъде разказано в сравнение със самото му преживяване.»
«В мен има толкова много думи. Неща, казани от мама или от Ана, или от Джон. Неща, които звучат толкова добре, че не искам да се освободя от тях, макар да не ги разбирам.»
Фин, този «създател на мини-мит», както го нарича първият му редактор Върнън Спрокстън, сравнявайки го с Леонардо да Винчи, за пореден път скромно и ненатрапчиво пожелава да остане на заден план. В «Книгата на Ана» и в «Ана и Черния рицар», отново елегантно илюстрирани от Папас, той добавя нови щрихи към образа на необикновеното момиченце, на своята невероятна майка и на Черния рицар, въплътен – колкото и странно да е - във всеки от персонажите на тези книги. Както би казала Ана: «Също като Мистър Бог...»
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
