Иван Вазов (1850-1921) е роден в град Сопот. Напразно баща му се опитва да го направи търговец. През целия си живот Вазов е отдаден на литературата. Двадесет и пет години няма свой дом и сигурна професия. Работи в търговската кантора на чичо си в Румъния (1870). Учителства в Свиленград (1872). По време на Руско-турската война е преводач. След Освобождението става съдия в Берковица (1880-1865). Познава и превратностите на политическите борби - бил е емигрант в Русия (1886-1889) и министър на просвещението (1897). Създава огромно по обем и значение литературно творчество, събрано в 22 тома. В тях звучи чистият роден език.
Иван Вазов е единственият български творец, получил признанието „народен поет". В този том са събрани най-хубавите му стихотворения и пътеписи, които се изучават в българското училище.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
