Ян Гиу разкрива мръсните игри на световните шпионски служби
Убит е антитерорист № 1 – един от шефовете на шведската служба за сигурност, оглавяващ отдела за борба с тероризма. Заплетената нишка на случая разплитат двама криминалисти ветерани и младият агент Карл Гюстав Гилбърт Хамилтън, преминал специално обучение в Сан Диего, в базата на военноморските сили на САЩ и ФБР. Дирите водят към Близкия Изток, където е подготвена терористична акция под наименованието “план Далет”. В опасната международна игра са замесени спецслужбите на няколко държави.
Прочутият автор на мегахитовата трилогия „Рицарят тамплиер” лежи 10 месеца в затвора по обвинение за шпионаж. Собствения си опит и журналистическите си разследвания той превръща в изобличаващ шпионски трилър от класата на Лъдлъм и Форсайт – „Хамилтън: Кодово название Coq Rouge”.
Марк Хамил (Люк Скайуокър от „Star Wars”), Лена Олин, Питър Стормеър и Стелан Скарсгард са звездите, които се снимат в екранизациите на романите от серията „Хамилтън” на Ян Гиу.
Ян Гиу днес е най-експортната шведска марка в литературата, както „АББА” в попмузиката и „Волво” в автомобилната индустрия.
Ян Гиу – писател от световна величина.
Ян Гиу днес е най-известният и тиражиран шведски автор след Астрид Линдгрен благодарение на романната си трилогия „Рицарят тамплиер”, станала тотален хит и в България, както и на серията си шпионски трилъри с главен герой Карл Хамилтън.
Роден е на 17. 01. 1944 г. в градче край Стокхолм. Баща му е французин и работи в посолството в Швеция. Майка му е от норвежки произход. Дядо му дълго време е бил френски посланик в Хелзинки, Финландия. Има трудно детство, изключван е често от училище заради физически тормоз над съучениците си. А самият той е бил малтретиран от садистичния си баща. Всичко това писателят разказва в автобиографичния си роман „Зло”, екранизиран през 2004 г. и отрупан с награди, в това число и с номинация „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм.
Започва кариерата си на писател успоредно с тази на разследващ журналист, работи за няколко вестника и списания, както и за телевизията. От 1971 г. до днес е написал близо 40 романа, преведени на повече от 20 езика. Само в Швеция тиражите на трилогията му „Рицарят тамплиер” надхвърлят 6 млн. екземпляра. Милиони книги са продадени и от серията му „Хамилтън”.
Ян Гиу е бил член на тайна шпионска организация. Във връзка с това е осъден за шпионаж и лежи десет месеца в затвора. Освен като писател, днес той е известен като политически журналист и независим коментатор на текущи събития, особено на конфликтите в Близкия Изток и други външно- и вътрешнополитически проблеми. Той критикува начина, по който Съединените щати водят война срещу тероризма, израелската политика по отношение на палестинците и шведската служба за сигурност.
Ян Гиу е един от най-богатите хора в Швеция. Печели милиони евро от книгите си и чинно си плаща данъците, за които отиват 50 % от приходите му. Но не е последвал примера на свои колеги по перо да се премести да живее в Ирландия, където авторското право не се облага с никакви данъци.
Ян Гиу днес е най-експортната шведска марка в литературата, както „АББА” в попмузиката и „Волво” в автомобилната индустрия.
За романната поредица „Хамилтън”:
Критици и читатели сравняват поредицата шпионски трилъри с главен герой Хамилтън с романите за Борн от Робърт Лъдлъм и за Джеймс Бонд от Ян Флеминг. Но Ян Гиу отново предлага нещо различно и оригинално – шпионските му романи ни най-малко не са копия на вече популярни чужди бестселъри, а въздействаща, спираща дъха проза, изпълнена с напрежение и сюжетни обрати. И най-вече – с реална, взета от живота първооснова.
Познавач на историята и настоящето на Близкия Изток, Ян Гиу отново поставя проблема за диалога между различните култури там.
Част от действието на романа „Хамилтън: Кодово название Coq Rouge” се развива в съвременен Йерусалим, там, където преди векове се разгръща действието на трилогията „Рицарят тамплиер”.
Това е първият роман от поредицата книги, всяка от които е със свой самостоятелен сюжет. Общото между тях е присъствието на главния герой Хамилтън.
„Хамилтън” е една от най-успешните шпионски поредици в света. Продадена е в милиони екземпляри, като само в Швеция от нея са продадени над 5 млн. екз.
Филмови екранизации:
Пет от романите от серията са екранизирани и превърнати в касови филми. Четирима актьори са изпълнявали ролята на Хамилтън. Сред тях са Питър Стормеър („Армагедон”, „Джурасик парк”, „Специален доклад”, тв сериалът „Бягство от затвора”) и Стелан Скарсгард („Ангели и демони”, „Рицарят тамплиер”, „Мама миа”, „Догвил”).
Най-успешен от филмите е „Хамилтън” с участието на Питър Стормеър, Лена Олин („Четецът”, „Казанова”, „Деветата порта”) и Марк Хамил (Люк Скайуокър от „Star Wars”).
Подробно за сюжета на книгата:
Убит е Аксел Фолкесон, човекът, на когото е възложена цялата оперативна отговорност за борба с тероризма в Швеция. Рано сутринта, на път за работа, той е качил някого, който го е застрелял с оръжие, което е на въоръжение в руската армия. Явно убиецът е съвсем сигурен, че оръжието няма да подскаже нищо нито за него, нито за организацията му, щом го е зарязал в колата на убития. Не е оставил нито пръстови отпечатъци, нито каквито и да е други следи по оръжието и на местопрестъплението. Със сигурност убиецът е добре запознат с работата на полицията, защото, оставяйки оръжието на местопрестъплението, дори не си е направил труда да инсценира поне някакви улики за самоубийство. Пъхвайки пистолета в страничния джоб на вратата на колата, той сякаш изпраща дързък поздрав на блюстителите на реда.
На бойна нога са вдигнати тайните служби и всички отдели на полицията.
Пресата се оказва изключително осведомена – че убиецът трябва да се търси във връзка с палестинската терористична организация „Черния септември”. Явно Фолкесон е засякъл предстояща терористична акция.
Службите разкриват внедряване на журналисти в най-силните медии. След време те правят кариера в тях и влияят върху общественото мнение.
В същото време в елитен грандхотел на Осло се появява симпатизант на арабските терористи, при това с истинското си име. Норвежките тайни служби го засичат и стартират мащабна операция. В грандхотела трябва да отседне израелска делегация. Но терористът просто си пазарува и отлита, усмихвайки се на сбогуване към хората, които го следят.
Карл Хамилтън е млад и богат. Наследил е акции, чиято стойност се е увеличила многократно, и той вече е мултимилионер. Притежава графска титла. Завършил е политология и информатика в университета в Южна Калифорния, САЩ. На 29 години е, все още необвързан, и се радва на свободен ергенски живот, позволяващ му неангажиращи връзки. Изобщо, води живот, достоен за завист.
Всъщност той е вербуван от спецслужбата на военното разузнаване – като един от новото поколение оперативни агенти. Успоредно с образованието си в университета на Южна Калифорния той завършва специализираната школа в Сан Диего, която е подведомствена на военноморския флот на САЩ и на ФБР. Там е обучен да влиза с взлом, да преследва, да се бие, да взривява, да убива...
Неговият наставник – бивш шеф на шведските спецслужби, го внедрява в службата за сигурност на Управлението на полицията. Заедно с две ченгета-ветерани на него е поверено разследването на убийството на Аксел Фолкесон.
Хамилтън трябва да проследи връзката на убийството на антитерорист № 1 на Швеция и терористична акция под кодовото название “план Далет”.
Дирите го отвеждат в Близкия Изток. Той трябва да издири убиеца и да неутрализира подготвяната терористична операция.
Международният тероризъм не би могъл да съществува без логистична подкрепа в страната-обект на терора: начинът на вкарването на убиеца; легалната подкрепа от симпатизантите; изясняването на въпроса кои са те – просто привърженици или може би членове на организацията; хората, осигуряващи помощ с жилища, храна, схеми, карти и така нататък; и особено наличието на кадри от привърженици.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
