Най-българският жанр е разказът. Казват го литературоведите – и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска, ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази – кръщение, разкази – посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек – някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че то е необходимо. Толкова необходимо, колкото е необходимо всеки, който има душа за истинска литература, да прочете тия нейни разкази. Като светло слово да ги прочете, като свята вода да ги изпие...
Митко Новков
Ганка Филиповска, родена във Варна и завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, е работила като стругар, учителка, коректор, редактор, собственик на модна къща, търговец на едро. Редактира произведения на съвременни български автори. Награждавана е за поезия в конкурса „Стихове за вечните неща“ и за проза в „Състояние на полет“ и „Елате ни вижте“. Автор е на сборника с разкази „Сонет 130“ („Жанет 45“, 2013 г.).
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
