Какво искам да ви кажа с този мой книжовен експеримент.
Да, светът е обетован, обходен, изучен, известен. Но и изпълнен с тъмни ъгълчета, с тайни, загадки, неизучени и напълно непознати неща. И също така – не бива да се заблуждаваме, че написаното веднъж и някога, казаното вчера, обявеното днес – това е окончателната истина. В историята се извършва непрестанно движение и пренаместване на пластовете. Убедих се в това, докато създавах тази книга. Знаем, че Дрезден е бил жестоко бомбардиран. Но едва ли си даваме сметка, че в този град са загинали два пъти повече човешки същества, отколкото в атомната атака над Хирошима. Може би сме чували, че някога великият Шаляпин е бил в България, но само посветените знаят защо геният на операта променя програмата си и прави допълнителни концерти в София. Отлично сме запознати със злополучните дуели на Пушкин и Лермонтов, но колцина са чували за живописните дуели на нашенския издател Кръстю Станчев. За Шекспировите Ромео и Жулиета са изписани тонове мастило, но в края на ХХ век. Сараево видя пиесата на живо, на моста Връбаня. Да, Чарли Чаплин остана за историята като Великия ням, но как немееше човечеството, когато той заговореше...
И да приключа тия опознавателни думи с казаното от Алберт Айнщайн: „Какъвто и да е този свят, той все пак е... познаваем“. Малък принос в това познание може би е и разказаното в тази книга.
Емил Янев
Оформянето на тази книга търпи една интересна трансформация. Може да се каже, че тя е създавана в продължение на шест години – в радиовремето на популярното предаване „Часът на инфохолиците“ в програма „Радио София“ на БНР и по-конкретно в петте откриващи минути на водещия Емил Янев. Движейки се по календарни поводи, журналистът дава път на така наречената публицистична миниатюра: кратка жанрова форма, основана на нови данни и версии, съвременни тълкования и интерпретации на познати и непознати факти за ярки личности, драматични събития, инциденти, катастрофи, политически сблъсъци, резки обрати в историята.
Емил Янев е професионален журналист, завършил Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“, минал през школата на вестниците „Орбита“, „Коотеративно село“, „Старт“, „Подкрепа“ и развил вижданията си като издател на списание „ТВ Плюс“. Сътрудничил е и в ред други издания, където също е защитавал името си с характерния си стил на критичен и ироничен рефлекс към личности и събития. В Българското национално радио той, в тандем със съекипника си Кин Стоянов, създаде пет авторски радиоформата – освен „Часът на инфохолиците“, още „Трамвай по желание“, „Риалити роман“, „Различният до мен“ и „Радиотранс“ - всички отличени с високи журналистически награди.
„200 имена, които промениха света“ е първата му книга.
Накратко: какво ще намерите в тази книга. Много неща. Например, непознати епизоди от Втората световна война, драматични мигове от потъването на „Титаник“ и „Естония“, падането на самолета с футболистите на „Манчестър юнайтед“ и гибелта на последния „Конкорд“, загадъчната смърт на Борис Годунов, Андропов и Ясер Арафат, историческият послеслов за Франко, Берия и Тито. И също така: как сталинистите си отмъщаваха на Хрушчов, Сталин – на историята, а Никсън – на всички около себе си, как Гогол запали „Мъртви души“, а Нерон се прости с човечеството като велик артист. И още: как Майн Рид разкраси мустангите, Гойко Митич вдигна на революция индианците в САЩ, а Панчо Виля стана кинозвезда; кои личности се крият зад имената Уилям Шекспир и Рудолф Абел...
Имаме основание да кажем, че пет минути с тази книга са пет минути без дъх за читателя.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
