Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи. Когато ги намира, става ясно, че е всички ние също можем да се открием в тях, а прочистването на дълго неизползваните гласни струни на поета се превръща в красива, запомняща се и универсална мелодия.
Станислава Чуринскйене
Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само една, чиито очи са сини и без моите.
Азиз Шакир – Таш
Би могъл да е всеки пръст от ръката: вдигнат нагоре палец (милостинята на подарения хоризонт), показалец (местообитанието на езика), безимен пръст (имен ден на метафората), среден пръст (непристойно е да не виждаш по-далече от думата), кутре (малко човече с огромна умора). Хиромантия на поетическото предсказание, в което Ангелина Александрова е толкова опитна (превежда от чужди езици и собствени гледки), че да се запиташ чия е ръката ти, докато четеш тази синеока книга.
Чете се със слаби ангели.
Йорданка Белева
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
