Трябва ли бинокъл на заинтерасованите от литература у нас, за да видят чуждестранното писане и към някои зони на извънлитературното като политиката, журналистиката, математиката, живописта? Какво печелим от гледането в близкото, в родното, съвременното, къде са посланията на детайлите? Маршрутите на това изследване предлагат отговор на тези въпроси. Герои тук са българските вестници от 1992 година, но и тези от края на първото десетилетие на новия век; Станислав Стратиев и Дино Будзати; Блага Димитрова и Вислава Шимборска, както и Силвия Плат, Исаак Сингер, Паоло Джордано, Халед Хосейни, Бепе Севернини, Кирил Мерджански, Галин Никифоров, Васил Георгиев. Един съвременен поглед към литературата, за който разстоянията са част от предизвикателството.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
