Старата лисица следеше всички движения на своето петмесечно лисиче и се преструваше, че спи.
Лисичето стоеше на пътечката, клекнало на задницата си. Ушите му, кадифеночерни и твърде големи за малката му глава, се изправяха от време на време, за да слушат крясъците на сойките долу в дъбовата гора. То стоеше там от обяд, когато слънцето огряваше цялото сечище — ту лягаше, ту ставаше, изплезваше езичето си и пъхтеше като кученце, загубило стопанина си.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|