Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми:
Със свободата си. Да Е и да пише:
не се вплитам
в навалицата.
Да не се интересува как текстовете й ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до… До когото трябва.
До нас. До себе си.
Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е).
Разбиране, несуетност, кураж.
Ми бодливи
думите отвързани,
сянката ми
непревита.
Браво Светла!
Екатерина Йосифова
КАКТО НА ЗЕМЯТА, ТАКА И НА НЕБЕТО
Ако казана дума
камък по някого хвърля,
написаната
планина ли е
жива,
щом да се опреш
на нея
можеш.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
