В новата си стихосбирка Иван Гранитски се отправя към едни мирогледни глъбини, които предизвикват нашата логика и ни въвеждат в свят, в който измеренията са съмнителни, бинарните структури са изтрити, точните граници са смущаващо размити, сравненията са плашещи. В този свят поетът се чувства „между Да и Не разполовен", също като тракийския певец, разкъсан в разделеното си общество. Как се заражда този свят? Естествено, като реакция на самата ни действителност. Но защо приема такъв облик, какво определя метафорите и сравненията, откъде идват образите…
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
