Малко непривично съм събрал тук сатирични сти-
хотворения и не толкова сатирични песни.
Сатирата винаги ме е привличала, още от студентите години, от оня легендарен стенвестник „Трън", в
който ние, десетина студенти, пишехме под псевдонима
Трендафил Акациев.
Започвам с поемата-пародия „Любов", писана през
1958година. Бях студент втори курс и я прочетох на ед-
но голямо литературно четене в 65-та аудитория на СУ.
Именно тогава „влязох" в литературата, защото ме забе-
лязаха Багряна, Христо Радевски, Радой Ралин...
Знам, че доста от тези сатирични стихотворения сега
изглеждат наивни и може би безобидни, но на времето
малко от тях можеха да бъдат публикувани без уговорки
съмнения.
А после идва сатирата ми след 10 ноември. Оставям
я без коментар.
Тук са песните, които съчинявах за клуб НЛО. И от-
къси от сатиричните спектакли в театър „Възраждане".
Тук са и. песните, които пея на концертите си в зала
1 на НДК и в различните градове на страната.
Сатирата ми внезапно пресеква през 2001 година.
Стори ми се, че е безсмислена вече. Появиха се тол-
кова много сатирични шоу предавания по телевизионните
канали, че зрителят изгуби вкус към политическия
театър. Камо ли към сатиричната поезия.
И все пак, когато пея такава поезия, хората аплоди-
рат все така бурно.
Но това на мене вече не ми е по сърце.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
