От екипажа на „Мари Селест“ до лорд Лукан, от Амброуз Биърс до Джими Хофа, историята е изпъстрена със сенки на хора, които просто са изчезнали. Като оставим настрана онези трескави обяснения, съпътстващи всяко изчезване – от паранормални явления до отвличане от извънземни, тези истории ни предлагат както тръпка на несигурност, така и предизвикателство от гадаенето по един информиран начин за възможната съдба на изчезналите.
Историческите документи предлагат някои забележителни случаи на изчезване. Понякога става дума за хиляди хора – като армията на персийския император Камбиз, очевидно погълната от пясъчна буря в египетската пустиня преди две и половина хилядолетия, или трите римски легиона, които влезли с марш в Тевтобургската гора и никой не ги видял повече живи. Много от хората, за които става дума в тази книга, са били мишени на политически интриги или репресии, като Принцовете в кулата или жертвите на Хитлер и Сталин. Има също и цял пантеон смели изследователи – от Джон Кабът и граф Ла Перуз до полковник Фосет и Амелия Ерхарт. Интригуващи са и някои истории – като онези за „Мари Селест“ и пазачите на фара на Флананските острови – които остават загадка докрай.
Независимо дали са герои или жертви, или злодеи – за изчезналите има специална ниша в нашето въображение, която действа както върху интелекта ни (тъй като се опитваме да разплетем мистерията), така и върху усещането ни за чудо. Историите, разказани в „Изчезналите“, ще продължат да нахлуват в спомените ни дълго след като книгата е прочетена, препрочетена и окончателно върната на лавицата.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
