Владимир Попов е роден на 25.05.1942 г. в Русе. Завършва Втора гимназия „Баба Тонка“ в родния си град и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е редактор в литературни вестници и списания, сред които сп. „Родна реч“, сп. „Пламък“, в. „Литературен форум“, и в изд. „Просвета“, където е и автор на учебници и помагала. Издал е стихосбирките „Тайна“ (1979, награда „Южна пролет“ за дебют), „Страница“ (1984, годишна награда на СБП), „Сърдечни емисии“ (1989), „Нежната глутница“ (1995), „Чупливо. Избрани и нови стихотворения“ (2012), „Лична хроника“ (2013) и „Отсъствие“ (2015, II награда в конкурса „Иван Николов“). Заедно с още седем русенски поети участва с книгата си „Вечерта над нас“ (1966) в сборника „Самиздат 1963 – 1966“ (2016). Негови стихотворения са превеждани на немски, руски, испански, английски, унгарски.
ВИК
Посред нощ ме събуди викът
и кръвта ми смрази.
Боже, – казах си само – децата поне запази!
Вцепенен се наведох над малкия детски креват.
Спяха двамата кротко.
На пръсти се дръпнах назад.
Към жена си се втурнах и с бледо от ужас лице
слушах в мрака как бие умореното нейно сърце.
Нещо с майка се случи –
през главата ми мина за миг.
И тогава си спомних – мъжки беше ужасният вик.
Мъж извика…
Тъй ясно, тъй страшно го чух!
Би могъл да събуди този вик даже глух.
Но защо всички вкъщи непробудени спят?
И не чува ли никой нищо в целия свят?
Боже, – казах си само – значи може би аз?
Аз съм викал за помощ.
Аз съм викал без глас.
1976
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
