Мъдростта на „Калевала" е мъдрост на търпението, както може да съществува то само в работливия и почтен човек. Поредната загуба е само епизод - животът продължава. Светлата диря не може да бъде заличена от никого и от нищо.
Странно е все пак, че лекарят Елиас Льонрот обединява и завъртява кръга на цялата „Калевала" около вечния певец, безсмъртния Вайнемойнен. Магията на словото очевидно не му е била чужда, след като е обезсмъртила и собственото му име - първо във финската литература. Но и каква разлика може да съществува между писателя и лекаря, ако става дума за човека, за първия срещнат.
Учени и фолклористи са улеснявали работата на Елиас Льонрот. Наличните сборници и студии са го отвеждали към края на първото хилядолетие, или по-точно към онзи момент на езичеството, когато християнското учение вече не е било чуждо. По онова време фините са се придвижвали по своя исторически път от Задуралието към Ладога, Северно море и Скандинавия, пренасяйки със своите руни и географски названия, имена на реки, водопади, селища и места, останали далече назад. Богатството на оцелялото в сборниците на Топелиус и Готлунд вдъхновява Елиас Льонрот за нова събирателска дейност, потвърждава центробежните му усилия. Плътно прилягат към тях и записаните в Карелия лирични и юнашки песни, публикувани или оценени от изследователи като Еуропеус, Алквист, Кайан, Полен, Сирелиус, Райнхолм, Сьорген и др.
Героите на епоса обаче остават едни и същи. Те не са много. Елиас Льонрот отдава нужното на всеки от тях и тъкмо така присъствието им в разказа става осезателно и изразително. Някои от тези герои свидетелстват за многобожието на древните фини - те са доказателство, че повечето от руните на „Калевала" са възникнали значително по-рано от късните повеи християнско учение в тази част на света. Езически са тези божества, олицетворили небе, вода, огън и земя, както и природните стихии. Но ролята на боговете, демоните, чудовищата и великаните в епоса е само епизодична. Те се появяват във върховни моменти на трудности и изпитания, към тях се отправят молитви и заклинания, те задържат или отприщват действието напред, без да бъдат негови истински герои, каквито са Вайнемойнен, Илмаринен, Леминкайнен, Лухи.
Вайнемойнен е всъщност герой над героите, певец над певците, познавач над познавачите и ценител над ценителите. Той притежава онези човешки добродетели, които откриваме в еманацията на народния дух, в легендите на рода и в приказното начало на човека.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
