Д-р Петър Воденичаров е доцент по социолингвистика в Югозападния университет „Неофит Рилски" Специализирал е социална диалектология в Бергенския университет и масови комуникации в Копенхагенския университет. Автор е на книгите: „Искам човекът да е винаги приятен и да си правим моабет", „Език, пол и власт"(1999), „Девиантни автобиографии - дискурси на престъпността" (2002).
Тази книга е опит да се тълкува историята на балканските общества и като история на комуникацията. Изследват се народно-устните и религиозно-ръкописни традиции на общуване и техните взаимодействия с новите технологии – национално-печатни и глобално-електронни.
Разглежда се връзката между националните идеологии на Балканите, зараждането на модерните езици в балканските страни, кодификацията на книжовните норми през XIX век и политическият произвол при създаването на новоезиците на Балканите през XX век. Във фокуса на изследователския интерес е поставен и езикът на масмедиите: комунистическата пропаганда и манипулациите на жълтата преса. Анализират се подземните младежки субкултури и сленгове, кризите на идентичността на постмодерния човек.
Книгата е учебник по дискурсна социолингвистика за студенти филолози, социолози, журналисти и за всички, които се интересуват от историята на комуникативните идентичности и манталитети.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
