След пика на глобалната финансова криза доктрината „Too Big to Fail“ широко се дискутира от полисимейкърите и в научните среди, тъй като кризата от 2007–2009 г. предостави множество примери на прилагането ù. Последиците, произтичащи от доктрината, не са само финансово-икономически. Нейното прилагане е свързано с политически и бизнес интереси, психологически аспекти и различни интерпретации. Темата засяга въпроси, които са съществени за банковото дело, като ролята на централните банки, схемите за гарантиране на депозитите, моралния риск, възникването на банкови паники и преодоляването на свързаните с тях икономически последици. Доктрината TBTF не изключва случаи, в които една голяма, системно-важна банка може да бъде оставена да фалира поради невъзможност да бъде спасена и като предупреждение към останалите участници. Спасяването на големи, системно-важни банки, които са в тежко финансово състояние и съществува възможност да бъдат обявени в несъстоятелност, става чрез сложни схеми, които включват предоставянето на финансова подкрепа, преструктуриране на банката, участие на схемите за гарантиране на депозити и органите по преструктуриране, привличане на заеми от пазара, намиране на нови акционери и не на последно място – национализация на банката.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
