Поезията на Сим Алексиев е жива, съвременна, откровена, понякога груба, предизвикателна. Стихотворенията са послания, съблекли формите си. Така смисълът остава оголен, суров, истински. Върху света е легнала постмодерната ирония на един човек, който мисли драматично.
Доц. Иван Станков
Това е поезия, която убива позата, за да възкреси спонтанния свят на човека. В такъв момент падат границите и каноните; живеещият се вглежда в раждането си толкова, колкото и в смъртта.
Поетът удря шамари на очакванията и представите ни, а внезапността на тези шамари е по-въздействаща отколкото християнската благотворителност на плесницата на едната буза.
Ако думите са се превърнали в порядък, то той ги лишава от свободата им. Сим Алексиев ги е дарил със собствената си свобода, която на пръв поглед изглежда безотговорност, но всъщност е една трудна игра на надежди в един живот, който е прекалено раздробен, за да има само едно разпятие.
Доц. д-р Радослав Радев
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
