"Разказвачът на "модерните времена", както сполучливо е наречен от критиците, е може би единственият български писател, който е едновременно глобалист и антиглобалист, казано по съвременному.
Екзотичното му на пръв поглед творчество е онази доста тънка нишка, която дава автентично европейско и световно звучене на литературата ни, но заедно с това и надеждно я предупреждава за „полиетиленовите ужаси” на съвременната цивилизация и така създава един свръхценен имунитет в нея. Прозорливостта на твореца Светослав Минков се доказва особено силно днес. Затова появата на тази книга на доказалия блестящо качествата си литературен изследовател Румяна Пенчева се явява съвсем навременен и нужен акт – както за книжовността ни, така и за читателската публика.
Румяна Пенчева съумява да създаде една стереокартина на епохата, привличайки свидетелства от най-различни масиви с информация – от вестникарски публикации през архивите на министерства и ведомства до писателски дневници и спомени. И всичко това е написано толкова живо и увлекателно, че ако ми бъде простен рискът на сравнението, по невероятната възстановка на епохата книгата на изследователката ми прилича на „Рагтайм” на Едгар Лорънс Доктороу.
Светослав Минков е обичал да пише на хубава хартия със скъпи писалки, задължително облечен в костюм. По това напомня на Йовков, който винаги е сядал да пише в строго определен час на деня, облечен с бяла риза. Минков е обичал да пътува. Ценял е скъпите дрехи и хубавите вещи. Дори един от роднините му бе споделил наскоро, че срещнал човек, който му се похвалил, че още носи един от хубавите английски костюми на писателя. Костюмът не бил мръднал.
Костюмите му го надживяха, горчиво би заключил неговият гуру в света на мистиката и личен приятел Густав Майринк. Защото кредото на Майринк гласи: "Това, на което ние казваме живот, е всъщност чакалня на смъртта."
Но дали наистина е така?
Книгата на Румяна Пенчева е отговорът на този въпрос.
Деян Енев
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
