Това е втората книга на проф. Светлозар Игов, която е посветена на творчеството на първия балкански Нобелов лауреат за литература. В книгата са включени най-нови работи на българския познавач на делото на Иво Андрич.
След един нов синтетичен портрет на Андрич са дадени интерпретации на различни творби и проблеми в делото му. Една съпоставка между образите на Андричевия Алия Джерзелез и Йовковия Шибил разкрива чрез жеста на „слизането от пиедестала“ на юнашката им слава успоредната дегероизация и хуманизация на мита в контекста на несъстоялата се биографична среща между писателите в Букурещ.
Проследява се духовната авантюра на конструирането на ненаписания „морски роман“ на Иво Андрич. В биографичния етюд Gloria mundi са проследени Нобеловите дни на лауреата от 1961 година. Цяла студия е посветена на Андрич като един от първите точни диагностици на „кървавото и мътно движение, наречено фашизъм“.
В разгърналите се през последните години спорове Игов заема позицията за едноврeменната принадлeжност на Андрич към сръбската, хърватската и босненската традиция и общобалканската репрезентативност на творчеството му, чийто тревожен хуманизъм го родее с такива класици на модерната световна литература като Франц Кафка, Томас Ман и Албер Камю.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
