Романът „Лето 1850“ разглежда съдбовните събития, разтърсили Северозападна България през хиляда осемстотин и петдесета година. По своето величие, мащабност, преживян народен възторг и трагизъм това въстание против турските поробители не отстъпва на Априлското, а избухва четвърт век по-рано. И все пак за него се знае малко, върху него покълва тишина и то не оставя ярки следи в националната ни памет, забравата е неговото истинско и най-ужасяващо поражение. Ето загадката, която измъчва автора и го предизвиква към размисъл...
В романа е пресъздадена неповторимата атмосфера на ония далечни години в Ломския, в Белоградчишкия и във Видинския вилает, разказана е и историята на последните наследници от рода на цар Иван Шишман. Всички герои, от Първул Станков до Иван Кулин, са силни личности със своя индивидуална драматична съдба.
„Лето 1850“ е и роман за блясъка и величието на Словото, защото Словото е не само споделяне и изповед в насилието, но и незабрава. То е най-истинската и непоклатима национална памет. Макар и исторически, романът засяга редица проблеми, свързани с нравствените устои и духовните въжделения на нашия съвременник. Написана увлекателно, с богат и звучен език, тази книга възстановява част от звездните мигове и паденията в народната ни съдба.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
