Големият руски писател-баснописец Иван Крилов (1769-1844) преживява тежко детство, но достига до върховете на литературния и държавния елит. Той е син на военен и семейството му често се мести в различни гарнизони. Баща му умира рано и на 10-годишна възраст бива принуден да работи като писар в съда. Това му помага отблизо да се сблъска с истинския лик на живота, да опознае в дълбочина човешките нрави - както на обикновения мужик, така и на висшето общество. Живият му интерес към народната душа, към обичаите и традициите, към разговорния език се отразяват благотворно в творчеството на Крилов, особено в басните. Всъщност в началото той започва да пише сатира /дори сам издава сатиричните списания „Поща на духовете" и „Санктпетербургски Меркурий"/, прави опити в драматургията, в поезията, прозата, театралната критика, в публицистиката. Но истинското негово призвание се оказва баснята. Баснята му носи най-голямо признание. През живота си той написва повече от двеста басни, събрани в девет книги, с които заема едно от първите места всред класиците в руската литература. Заедно с Грибоедов и Пушкин той приближава баснята към реалния бит и към простия народен език.
Голям брой от басните на Иван Крилов са преведени на български език от Георги Райчев през 30-те години на XX век. Негови творби е превеждал и Христо Радевски. Новият превод на басните, които предлагаме на българския читател, е дело на Цанко Серафимов. Той е ползвал московското издание от 1905 г., което изцяло повтаря изданието от 1844 г. /т.н. „Басни в IX книгах"/, отпечатано докато Крилов е още жив.
Цанко Серафимов е роден през 1951 г. в гр. Гоце Делчев. Автор е на стихосбирките „Река", „Пътуване към камъка", „Събуждането на тревата", „Дъждът на буквите", „Врата към светлината", „Съдът на мъртвите" /сонети/ и на пиесата „Лето 1014-то". От 1993 г. издава сп.„Македония” - издание за история, политика и култура. Управител е на издателство „Орбел" - София.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
