Едва ли има на света четящ човек, който да не знае името на големия френски разказвач Йожен Сю (1804-1857). Неговият роман „Парижките потайности", излязъл като подлистник в „Журнал де Деба" през 1842-1843 г., му осигурява безсмъртие. Този шедьовър на сензационната литература си остава една от най-четените книги на всички времена. Безбройни преводи, драматизации и екранизации (една от които е с блестящия Жан Маре в главната роля) са превърнали княз Рудолф, Фльор-дьо-Мари, Кукумявката, Даскала, Баскача, Мърф и останалите герои на тази пъстра, вълнуваща, кървава и сантиментална история в митологични фигури.
В „Парижките потайности" градът се превръща, както пише Жан-Луи Бори, биограф на писателя, в „бойно поле, където се води вечната романтична битка между човека и обществото, която е ту смъртоносен дуел и стремеж към надмощие - и това е Балзак, - ту порив към хармония и разбирателство - и това е Йожен Сю".
Интригата неудържимо расте. Две реплики от продължението на пета, от шеста и от седма част, съдържащи се в настоящия том:
„- Трябва да удавим малката на всяка цена; ако изплува, натиснете я обратно.
- Разбрано; вие не се бойте: като ви направя знак, подайте ми ръка. Лодката ще потъне веднага, всичко е наред, няма за какво да се безпокоите - каза тихо..."
(В този том започва осма част...)
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
