Едва ли има на света четящ човек, който да не знае името на големия френски разказвач Йожен Сю (1804-1857). Неговият роман "Парижките потайности", излязъл като подлистник в "Журнал де Деба" през 1842-1843 г., му осигурява безсмъртие. Този шедьовър на сензационната литература си остава една от най-четените книги на всички времена. Безбройни преводи, драматизации и екранизации (една от които е с блестящия Жан Маре в главната роля) са превърнали княз Рудолф, Фльор-дьо-Мари, Кукумявката, Даскала, Баскача, Мърф и останалите герои на тази пъстра, вълнуваща, кървава и сантиментална история в митологични фигури.
В "Парижките потайности" градът се превръща, както пише Жан-Луи Бори, биограф на писателя, в "бойно поле, където се води вечната романтична битка между човека и обществото, която е ту смъртоносен дуел и стремеж към надмощие - и това е Балзак, - ту порив към хармония и разбирателство - и това е Йожен Сю".
В първите две части на "Парижките потайности" германски благородник се подвизава инкогнито сред тъмните парижки квартали от средата на XIX век. Миловидната проститутка Фльор-дьо-Мари събужда симпатията му и той поема настойничество над нея. Грижи се и за други пропаднали хора, като се оказва, че това е негов стил на поведение и в княжеството му, което някога е напуснал поради семеен скандал.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
