Това е втората книга на Крум Филипов. Казвам втората и бързам да уточня, че тази му книга е всъщност първата, плюс десетина нови стихотворения. Крум Филипов пише малко, но пише умно, изящно и чувствено. Модерен е по някакъв странен „старомоден“ начин. Именно това усещане за автентичност ми подсказа и заглавието на книгата – „Воден знак“.
Във време като нашето да срещнеш такава поезия е все едно да се разходиш с Господ, както казва Стефан Продев. Продев вече го няма, но вместо предговор слагаме неговите думи, написани след прочита на първата книга на Крум Филипов „Затръшнато небе“.
Вярвам, че и вие, ако погледнете към небето през тези стихове, ще видите бледото сияние на Създателя, „усмихнат и изцапан с глина до ушите“.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
