Епистоларният диалог в това произведение има начало през 1898 г.
и свързва географски два български града по Черноморието -
Варна и Бургас, със специфичния им следосвобожденски ориентализъм и етносна нехомогенност. Несъмнено имаме работа
със специфична диалогична морфология, която по аналогия с
Платоновите Диалози бихме могли да обозначим с термина Учител-ученик. От едната страна на тази биподярна структура е Петър Дънов, а от другата - Пеню Киров с още няколко личности,
които индиректно моделират интонацията на писмата: Тодор
Стоянов, Георги Миркович, Медкон Партомян, Васил Козлов,
Петър Тихчев, Анастасия Жедезкова и др. Всички те до един са
индивидуалности, които по някакъв начин определят отчуждението си от традиционната православна култура, особено в
нейния религиозен и култов аспект, и демонстрират своеобразен протест против Православната църква като Божествен посланик. Например Георги Миркович - Доктора завършва католически колеж и играе ключова роля в униатското движение за
църковна независимост. От своя страна, П. Киров отказва принадлежност към която и да е църковна деноминация и в личните си бележки от 1907 г. пише: Какъв вид живот ще водя? Ду се отричам от нея и формите й и че отсега нататък ще служа на
Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така пий трябва да
се водим във всичко от Евангелието на Господа Исуса Христа, където намираме истинското служение Божие - следване по пътя на
Спасителя.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
