В разделите “Идентичности: конструкции и образи”, “Светове на границата”, “Методологически алтернативи”, “Етнографски ракурси”, “Антропология и психоанализа” и “Студентско творчество” се обединяват многообразни антропологични изследвания за другостта – погледната през пътя на Балканите, периферните култури – в младежките жизнени светове на едно изолирано мюсюлманско село, празничността – като голям карнавал на различни етноси и култури, междуетническите взаимодействия като възможни, религията и като етническа идентичност и др.
Третият том от годишното издание „Антропологични изследвания" на Департамента по антропология при НБУ е вече факт, което ни дава основание да смятаме, че поредицата вече придобива собствен облик и дава заявка да се превърне в един от сериозните гласове на антропологията в България. И в този том се следват основните цели на изданието: публикуването на материали, които да са в помощ на преподаването по антропология, огласяването на резултати от изследователски проекти, дискутирането на концепции и методи в антропологията, като се отразява и диалога й с други дисциплини, представянето на млади изследователи. В сравнение с предходните два тома тук има по-голямо участие на автори от други страни, което е израз на желанието ни да отразим сътрудничеството между българските и чуждестранните изследователи, да се впишем в един международен научен диалог и в крайна сметка да постигнем развитие на дисциплината у нас в съответствие с международните стандарти.
Като свързваща тема в тома се очертава проблемът за културната идентичност, видян в различни ракурси. На него е посветена първата рубрика. В статията си А. Дирлик се спира на интерпретирането на националната, етническата и културната идентичност в дискурса на диаспората, като насочва вниманието върху различните политически употреби на този дискурс във времето на глобализация. Върху променящите се идентичности в Европа и на Балканите е фокусирана статията на М. Елчинова, Коментираща как българите виждат себе си във взаимовръзка с образите на Европа и европееца, които споделят. Очертаващата се тенденция е на доближаване и свързване, макар и в един все още преобладаващ дискурс на различието. В плана на историческата антропология И. Дичев говори за визуализациите на българската идентичност, като внушава по-различен извод - от началото на 20 в. до най-новото време визуалното формулиране на тази идентичност значително изостава и се отклонява от европейските тенденции. Темата за идентичността е водеща и в други от поместените статии - на П. Воденичаров, П. Бочков, М. Франова, Х. Дибитс.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
