Зарад иронията
Странно, но понякога обикновеното ни стъписва. Страхуваме се от нормалното, от което, оказва се, сме отвикнали. Създава ни опасения като за капан. И все очакваме нещо да се крие зад него. Не ни се вярва простото да е толкова просто. Не допускаме истинското да е съвсем истинско. Всичко обикновено и просто природата го е създала. А нашата човешка природа все ни кара да се взираме за нещо по-сложно, по-заплетено. Ето сега и това писмо. Всъщност за няколко години то трябва да е станало онова писмо. Не го хвърлих тогава, но не му и отговорих. Истинско, та чак измислено. Снежана. Много го обичала, пък той се оженил за друга. Ще има ли за Снежана някога любов...
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
