ПРЕДГОВОР
След смъртта на проф. Константин Иречек на 10 януарий 1918 год., Българската академия на наукит реши да откупи от неговата вдовица цялото му книжовно наследство. За тази цел аз бях изпратен да преговарям с нея във Виена. Като конкурент на Академията се яви и виенският Forschungsinstitut für Osten und Orient. И когато аз бях повикан от управителния съвет на Академията устно да му докладвам върху това, що съм намерил и неговата стойност, споменатият институт, използувайки моето късо отсътствие, успял да придума вдовицата на покойния да предаде нему библиотеката, та аз можах, за жалост, да откупя и прибера за Академията, със съдействието на моя добър приятел А. Тошев, по това време пълномощен министър във Виена, само неговата архива.
Между многото ценни работи, за които на друго място има да говоря, в архивата се намира и неговият „Denník bulharský", както сам той го е надписал, сиреч дневник за петгодишното му преживяване в България. Това са четири подвързани тетрадки, отъ които I, II и IV въ форматъ 17.8X20.8 см., III — 14.3X22.3. Тетрадка I съдържа 137, тетрадка II — 136, тетрадка III — 137 и тетрадка IV — 38 с много дребен шрифт и гъсто написани листа (вж. фототипията на стр. 100 отъ II тетрадка въ края на т. I). Целият дневник е разделен от автора на 4 дяла: първата тетрадка съставя I дял — от 30 октомврий 1879 г. до 21 април 1881 (зап. календаръ), сиреч от тръгването му за България до православния Великден 1881 г.; втората тетрадка образува II дял — от 1 май 1881 г. до 21 юний 1882 г. (зап. календар), сиреч от великденския му излет на Рила до връщането на княза Батенберг от пътуването си в Петроград, Берлин, Дармщат и Виена; третата тетрадка обгръща III дял — от 13(25) юний 1882 г. до 1 април (20 март) 1884 г., сиреч от
излизането
му от Министерството до неговото окончателно решение да се върне в Прага; и най-после 38-те страници от четвъртата тетрадка съставятъ IV дял — от 1 априлъ 1884 г. до 26 октомврий същата година, когато той е вече в Прага и чете своите лекции в Университета.
Дневникът е писан на чешки език, с откъслечни изрази, в които много често липсва глаголът (като напр. бях, отидох, ходих и подобни). В превода за яснота аз съм прибавял в повечето случаи подразбираните глаголи безъ да съм ги турял в скоби. В Дневника си Иречек често преплита и доста чужди - латински, немски, френски, италиански и др. думи и изрази, било че така ги е чул от своя събеседник, било че е сметал, какво с тях по-точно, по-сполучливо ще се изрази, отколкото на чешки, било че е искал да прикрие, да облече в по-малко достъпен облик някой свой драстичен израз, или най-после така са му дошли на перото. Тях аз съм оставял, както са в оригинала, за характеристика на Иречековия език, като съм дал в повечето случаи в правоъгълни скоби до тях и значението им на български. Само много дългите немски или френски разговори съм предал направо на български.
Иречек по покана на Българското правителство дохожда в края на 1879 г. като главен секретар на Министерството на народната просвета, по-късно става министър на същото министерство, председател на учебния съвет, директор на Народната библиотека и музей и пр. Поради своето служебно положение той има чести и продължителни ауденции у княза, намира се в постоянни връзки с чуждите дипломати, български властници и общественици, военни, учители и администратори и пр. Като се знае това от една страна, и познавайки вече неговата тънка и вярна наблюдателност от „Пътуванията му по България" от друга, можем да си представим от какво грамадно значение са неговит записки за историята на нашето държавно устройство в първит години след освобождението — устройство, в което той е взимал най-дейно участие, както и за характеристика на събитията и лицата от това време.
Поради това голямо значение на Иречековия дневник, по покана на редакцията на в. Мир, бях почнал от 31 юлий 1928 г. да го издавам в български превод като подлистник на този вестник. Тамъ обнародвах Иречековите записки само до 26 май/7 юний (включително) 1881 г., сиреч приблизително една трета от Дневника.
Твърде живият интерес, що възбудиха записките у българското общество, подтикна книгоиздателството Хр. Г. Данов да ми предложи то да издаде целия Дневник, тъй както преди 30 години покойният и много заслужил основател на фирмата — старият Хр. Г. Данов, оценявайки по достойнство голямото за нас значение на Иречековите „Пътувания по България", ми предложи тяхното издаване. На материалните жертви на тази първа българска книгоиздателска фирма българското общество ще има да благодари, че то ще притежава покрай Пътуванията му — и пълното издание на Дневника. — Той се печата така, както е излязъл от перото на неговия автор, без каквито и да било съкращения и изпускания, каквито аз смятам, че нямам право да правя в един исторически вече паметник. Тукъ-таме само някои думи, които биха раздразнили ухото на някои прекалено чувствителни натури, в българския превод са загатнати само с техните първи букви, или пък фрази от същия характер са оставени в своя чужд текст, без български превод.
Също тъй чуждите цитати са оставени с правописа и във формата както ни ги предава в ръкописа самият автор, макар че този правопис днес да не е в употреба, или пък формата да не е правилна.
Българското издание на Дневника, поради неговия значителен обем (над 60 коли), се раздели на 2 тома: първият том съдържа записките на Иречека от 30 октомврий 1879 г. до 9/21 октомврий 1881 г. — заминаването му в двумесечен задграничен отпуск; вторият том — записките му от 27 октомврий 1881 г., вече във Виена, до напускането на България и настаняването му в Прага — 26 октомврий 1884 г.
Към първия том сметнах за полезно да прибавя и неговия curriculum vitae, написан по случай петдесетгодишнината му на 1904 г. за читателите на чешкото сп. Osvěta, в което той ред години поместваше много хубави литературни трудове. От тази автобиография българският читател между другото ще види, как сам Иречек гледа и цени, следъ двадесет години, своята петгодишна дейност в България.
Към втория пък том ще бъде приложен подробен показалец на всички имена и неща, за които се говори в Дневника.
По желание на книгоиздателството, в българското издание на Дневника се поместиха и ликовете на наши общественици и чужденци, които са играли някаква роля в нашия държавен живот след освобождението, до толкова, доколкото беше възможно да се намерят запазени от това време портрети в сбирките на Българската академия на науките и Народната библиотека. Много ми услужи в случая и г. д-р К. Сарафов с частната портретна сбирка, останала от покойния му баща Мих. Сарафов. На всички дължа да изкажа тук своята гореща благодарност.
София,
св. Кирил и Методий 1930 г.
Ст. Аргиров
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
