Настоящата книга има за цел да обясни необикновеното
правило, което урежда унаследяването на жреческия пост на
Немийската Диана. Преди повече от тридесет години се залових
да намеря решение на проблема и смятах да го изложа съвсем
накратко, но скоро установих, че за да звучи правдоподобно,
вероятно и по-разбираемо, е необходимо да се обсъдят и някои по-общи
постановки, тъй като част от тях почти не бяха засягани дотогава.
С всяко ново издание тези и други свързани с тях въпроси
заемаха все повече и повече място, проучването се разпростря във все
нови и нови насоки, докато първоначалните два тома набъбнаха на
дванадесет. Междувременно често се чуваха пожелания книгата да
излезе в по-сбита форма. Настоящото съкратено издание е опит
да се задоволят тези искания и по този начин книгата да стане
достъпна за по-широк кръг читатели. Съкращавайки значително
нейния обем, се старах да запазя основните принципи и за да станат
те ясни, да ги придружа с достатъчно доказателствен материал.
Езикът на оригинала, общо взето, е запазен, макар на места
изложението да е по-сбито. За да остане колкото се може повече от текста,
пожертвах всички бележки, а с тях и точните данни за
източниците, които съм използвал. Така че читателите, които искат да научат
определен източник, ще трябва да се справят с пълното съчинение,
където всичко е документирано и има пълна библиография.
В съкратеното издание не съм добавял нов материал, нито съм
променил становищата, изразени в последното издание, тъй като
данните, които научих междувременно, в по-малка или по-голяма степен потвърждават предишните ми заключения или са нова
илюстрация на стари положения.
Дали даденото от мен обяснение на институцията на
Немийския жрец е вярно, или не – ще покаже бъдещето. Винаги съм
готов да се откажа от него, ако бъде предложено нещо по-добро. В
същото време, предавайки книгата в новата ѝ форма на оценката
на публиката, искам да се предпазя от погрешно възприемане на
нейните задачи; защото, струва ми се, все още съществува подобно
тълкуване, макар да съм се опитвал да го поправя. Смятам, че ако в
настоящия труд съм се спрял по-подробно на култа към дървото, то
не е защото преувеличавам важността му в историята на религията,
още по-малко защото искам да извлека от него цялата
митологична система, а просто защото не мога да пренебрегна този момент,
след като се опитвам да обясня значението на един жрец с титлата
Горски цар и след като една от претенциите му за този пост е
откъсването на клонка – Златната клонка – от дърво в свещената дъбрава.
Но съм далеч от мисълта да издигам преклонението пред дървото
като първостепенно в еволюцията на религията. Напротив, според
мен тя е била изцяло подчинена на други фактори
и по-специално на страха от мъртвите, който, общо взето, според мен е оказал
най-мощното влияние в изграждането на примитивната религия.
Надявам се, че след това изрично опровержение повече няма да се
налага да засягам една митологична система, която смятам не само
фалшива, но и нелепа и абсурдна. Но хидрата на грешката ми е
прекалено позната, за да се надявам, че отсичайки една от главите на
чудовището, ще предотвратя израстването на друга, а дори и на
същата. Единствено мога да разчитам, че справедливостта и
интелектът на читателите ще коригират, сравнявайки го с изричното ми
изявление, такова изцяло погрешно разбиране на моите схващания.
Лондон, юни 1922 г.
Джеймс Джордж Фрейзър
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
