„Ето кое е важно:
неизразимото, бялото
поле между думите,
защото тези думи
винаги говорят
за незначителните
неща, които всъщност
нямаме наум. Нашите
домогвания, истинските,
можем в най-добрия
случай да предадем
описателно, а това
буквално означава:
писане около тях. Ние
ги заобикаляме... Ние
изричаме онова, което
животът не е. Изричаме
го в полза на живота.
Речта работи, както
скулпторът
с длетото, тя отделя
кухото, изразимото,
от тайната, от
истинския живот." Макс Фриш изнася на
английски език двете
включени в сборника
Черен квадрат лекции в
СiТу Соllegе of New Уогк
в началото на ноември
1981 г. Лекциите са структурирани така, че седемдесетгодишният автор подлага на проверка своите
възгледи, като се конфронjира с избрани от самия
него собствени изказвания
от предишни десетилетия.
Темите са социалната отговорност на писателя и литературата. поезията като утопия,
изкуството като антивласт,
а литературата като пробив
към истинното преживяване
на нашата човешка същност,
на действителността
с помощта на магичния
импулс на въображението...
Предговорът от Даниел дьо
Вен и Послесловът от Петер
Биксел хвърлят важна светлина върху „нюйоркския
период" в живота и творчеството на Макс Фриш.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
