Отделим ли поезията му не толкова от живота, колкото от смъртта, ще можем да я прочетем извън митовете и легендите, които времето й прикрепи. Защото творчеството на Христо Ботев е въплъщение не само на лични чувства, мисли и идеи, но и на идеите на времето. Тогава ще видим, че той е поет на епохата след Вазов - при все че започва и приключва творческата си дейност преди него. Определенията за него „поет революционер", „идеолог на българската национална революция", „герой" и т. н. са верни и точни, но недостатъчни и не покриват в пълна мяра цялото значение и величие, което той има в българската литература и в българската историческа памет.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
